Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата - аз и буки.

Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье... - Аз зная буквите и животът със знанието е добър... Това ни казва нашето а, б, в.

В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.

Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: "Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: "Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

Това (устойчивостта при цикличен превод), по принцип си е характеристика на аналитичните езици, а е известно, че българският е единствения аналитичен славянски език.

За пояснение (и доста опростявайки нещата), можем да кажем, че езиците по света се делят на две основни (но все пак - пресичащи се) групи:

- синтетични езици - такива, при които почти всички думи се състоят от повече от една морфема. Т.е., всяка такава дума се състои от две и повече смислови части, които, свързани заедно придобиват нов смисъл (т.е. - "синтезирана" е нова дума). Популярен такъв пример е немският език с неговите думи-"кашони" (изразът е на Бранислав Нушич - "набутваш три-четири думи в кашона и надписът му става един такъв - съвсем друг"). Да вземем думата "Panzerkampfwagen" ("танк" (бълг.)) - която се състои от "Panzer" - "броня", "kampf" - "битка, борба" и "wagen" - "каруца, превозно средство". Резултатът е "Бронирана бойна машина", но казано с една дума. Употребата на падежи е също характерна за синтетичните езици, защото падежните форми са точно това - добавяне на една или друга, нова и различна смислова част, към една или друга основна дума.

- при аналитичните езици, почти всяка дума се състои от само една морфема - т.е. думата има един-единствен, строго регламентиран смисъл и остава непроменена при използването си в изречения. Т.е. - езиковите форми по дефиниция са устойчиви. Освен това, българският език има и още една особеност - той непрекъснато се опростява - т.е. двусмислиците в него постоянно се изчистват, което пък е водещо условие за устойчивост на цикличен превод.